Светски игри, Звездни провали, Без правила

Българското образование в очите на чуждия бизнес: „За нищо не става“

0

Чешкият предприемач Ян Скварил преди 15 години основава своя компания за управление на човешки ресурси в България и дори създава семейство с две деца, пише „Дойче веле“.

Предприемачът твърди, че има огромна разлика между излизащите сега на трудовия пазар млади поколения и по-старата генерация на заетите в икономиката и управлението.

„Когато навърших 18, моите родители ми казаха: Отивай в Прага да си изкарваш сам парите за висше образование. Наложи се да работя като строител, за да внасям семестриалните такси. Днес в България виждам „деца“ на по 30-35 години, чиито родители още ги гушкат. Идват в моята фирма за интервю и се оказва, че не могат да си напишат автобиографията, не знаят как се организира среща или как се обобщава казаното на нея. А това означава, че българската образователна система не става за нищо. Напредък има единствено в обучението по чужди езици, защото преди 15 години тук ме разбираха по-добре на чешки, отколкото на английски. Ненормално е обаче стойностните млади българи да продължават да учат до 30-годишна възраст, без да получават практическа подготовка. Те бързо прехвърлят 40-те, докато започнат работа, която би им позволила да създадат семейство и да имат деца“, обяснява как вижда ситуацията в България Скварил.

Той критикува не само учебните планове, но и разпределението на учебната година в Родината.

„Да отглеждаш дете в България е уникално скъпо упражнение. Принуден съм да излизам от работа, за да карам децата си на училище и после да ги прибирам. На два пъти дори се регистрирах на чужд адрес, защото в близките училища нямаше места. Добре поне, че имам бавачка, защото в България проблем е и намирането на детегледачи. А тъй като съпругата ми също работи, за трето дете не можем и да мечтаем. Шокираща в България е и продължителността на училищните ваканции – цели 4 месеца децата фактически нищо не правят. А месец преди началото и след края на ваканциите те практически и не учат. Така половината от всяка година по време на детството и юношеството се оказва изгубена за развитието на децата. А родители като мен се чудят какво да правят децата си през този дълъг период“, разказва Скварил.

Чешкият предприемач е недоволен и от начина на преподаване.

„Децата могат да ви кажат точно в коя година са се разделили Източната и Западната римски империи. Но не разбират защо това се е случило и какви са били последиците. В училище просто не ги учат да анализират. В същото време, за да бъде записано в математическа гимназия, голямото ми дете трябва да решава извънредно трудни задачи – едва ли не на равнището на завършилите висша математика. За мен целта е ясна: учителите искат да взимат по 50 лева за частен урок. Много обичам България, страната е прекрасно място за живеене с много качествени хора. Но за жалост техните умения и усилия нерядко се насочват в грешна посока – измами, фалшификации, корупция. Всички тук го знаем, но си траем и нищо не правим за решаването на проблемите“, обобщава с огорчение Ян Скварил.

Като предприемач той самият изобщо не разчита на българската образователна система – сам подбира и обучава кадрите си, пише „Дойче веле“. Предпочита по-възрастни и улегнали специалисти, защото младите след половин година вече искали да са началници с високи заплати, бонуси и служебна кола.

„Но за това са виновни и родителите, и държавата, и мъчителният български преход към демокрация и пазарно стопанство. Младите тук искат всичко и веднага, защото много сме ги разглезили. А трудът става все по-автоматизиран и дигитализиран и нуждата от работна ръка постепенно намалява. Ето защо си мисля, че демографските проблеми на България не са чак толкова остри и опасни. За какво й е на страната висока раждаемост при сегашното състояние на образователната система?“, пита риторично чешкият предприемач.

Социоложката Боряна Димитрова от „Алфа Рисърч“ смята за безсмислен дебата колко млади българи понастоящем напускат и колко се завръщат трайно в родината си. Тя припомня, че през 1997 година покупателната способност на българите е представлявала едва 29% от средния показател за членките на Евросъюза, но в края на 2018 вече възлиза на 51%. Защо този показател е важен в случая? Димитрова обяснява: „На базата на нашите проучвания, а и въз основа на опита на бивши комунистически страни като Полша, ние установихме, че едва когато средният доход на българите достигне поне 75% от този в ЕС като цяло, броят на завръщащите се може трайно да превиши броя на заминаващите. Точно това се случи в Полша, която през миналата година за първи път е отбелязала траен превес на броя на завърналите се над този на напускащите“, казва Димитрова.

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече